Още
Ти, който гледаш към тавана,
към мълчаливата му белота,
нещо скътано у теб дали остана,
неказано, несвързано, непреживяно:
от миналото, болката, страха,
от ежедневната ти, лична суета?
Отвънка вятър въпросителен
люлее клони и свисти в листа.
С предураганни и внезапни пориви,
се блъска трескаво
в прозорци, сгради и тела. ...