Sep 29, 2010, 11:11 PM

Още чакам 

  Poetry » Love
1015 0 30

Окоси две небета животът-жетвар с детелини.

Семенцата засяваше лудата моя душа.

После хвърли косата и в друга посока замина.

А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.


Претоварени, нервите късаха чувствата-жици.

Овъглена стоях и не виждах, че всичко гори.

Във зениците трепка предсмъртно крилото на птица.

А пък аз още чакам. И чакам с надежда дори.


Съживявам усмивки и вяра от ен-употреби.

Искам сянката моя да стане зелен светофар.

Знам - животът ми вече от друга душа е обсебен.

А пък аз още чакам... да дойде добрият жетвар.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??