29.09.2010 г., 23:11 ч.

Още чакам 

  Поезия » Любовна
1014 0 30

Окоси две небета животът-жетвар с детелини.

Семенцата засяваше лудата моя душа.

После хвърли косата и в друга посока замина.

А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.


Претоварени, нервите късаха чувствата-жици.

Овъглена стоях и не виждах, че всичко гори.

Във зениците трепка предсмъртно крилото на птица.

А пък аз още чакам. И чакам с надежда дори.


Съживявам усмивки и вяра от ен-употреби.

Искам сянката моя да стане зелен светофар.

Знам - животът ми вече от друга душа е обсебен.

А пък аз още чакам... да дойде добрият жетвар.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??