Окоси две небета животът-жетвар с детелини.
Семенцата засяваше лудата моя душа.
После хвърли косата и в друга посока замина.
А пък аз още чакам. И от чакане май оглупях.
Претоварени, нервите късаха чувствата-жици.
Овъглена стоях и не виждах, че всичко гори.
Във зениците трепка предсмъртно крилото на птица.
А пък аз още чакам. И чакам с надежда дори.
Съживявам усмивки и вяра от ен-употреби.
Искам сянката моя да стане зелен светофар.
Знам - животът ми вече от друга душа е обсебен.
А пък аз още чакам... да дойде добрият жетвар.