И ето - самотата ни поглъща:
сиви сенки, мрачна стая.
Спомените мисълта прегръщат,
опиянено там ме търсиш - зная.
Аз ще идвам вечер във съня ти,
спотаила дъх до тебе ще приседна.
Ще те гледам кротко, няма да те будя.
... И ще си повтарям, че е за последно...
Ще ме търсиш денем, нощем,
в стари снимки, вещи овехтели.
Ще се питаш струва ли си още;
вече чувствата дали не са умрели?! ...