И ето - самотата ни поглъща:

сиви сенки, мрачна стая.

Спомените мисълта прегръщат,

опиянено там ме търсиш - зная.

Аз ще идвам вечер във съня ти,

спотаила дъх до тебе ще приседна.

Ще те гледам кротко, няма да те будя.

... И ще си повтарям, че е за последно...

Ще ме търсиш денем, нощем,

в стари снимки, вещи овехтели.

Ще се питаш струва ли си още;

вече чувствата дали не са умрели?!

Не! - Едва ли любовта заспива,

щом двамата сме още будни.

Дори и разделени не изстиват - 

две сърца обичат се безумно!

ЦГ.