Проблясва с утрото странна идея,
като златна жила в делничния пласт.
Дъждовно е, но кара ме да пея,
усмивката ми със нея е на власт.
Тя още си е смешно, грозно пате -
дребно, тромаво и с рошави пера,
не плува грациозно, а се клати,
инат е, не излиза й се на глава!
Но търпеливо аз ще си я храня,
с мисли животворни ще си я поя,
дорде извие лебедова шия
и заплува в най-дълбоката вода.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up