4.03.2014 г., 15:47 ч.  

Още за грозното патенце 

  Поезия
1012 1 12

Проблясва с утрото странна идея,

като златна жила в делничния пласт.

Дъждовно е, но кара ме да пея,

усмивката ми със нея е на власт.

 

Тя още си е смешно, грозно пате -

дребно, тромаво и с рошави пера,

не плува грациозно, а се клати,

инат е, не излиза й се на глава!

 

Но търпеливо аз ще си я храня,

с мисли животворни ще си я поя,

дорде извие лебедова шия

и заплува в най-дълбоката вода.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??