От бялата страна на самотата
е ниско и почти не духа вятър.
Тук болката се стеле полегато,
но не натрупва. Само се разтапя.
Тук всяко време на деня е сутрин,
а навиците още са невръстни.
Гръбнакът на тъгата е минути,
преплели рехаво прозрачни пръсти.
Тук още е открехната вратата
и празното е пълно със надежда.
От бялата страна на самотата
животът още няма анамнеза ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up