От бялата страна на самотата
е ниско и почти не духа вятър.
Тук болката се стеле полегато,
но не натрупва. Само се разтапя.
Тук всяко време на деня е сутрин,
а навиците още са невръстни.
Гръбнакът на тъгата е минути,
преплели рехаво прозрачни пръсти.
Тук още е открехната вратата
и празното е пълно със надежда.
От бялата страна на самотата
животът още няма анамнеза ...