На различни езици говорехме с теб.
Бе скъперник на думите, дядо.
Срещу делника виеше, сам и свиреп.
А неделите срещаше хладен.
Твоят татко, животът, те беше калил —
(но лишил те от бащино рамо)
на света да си в лапата остър осил,
да залостиш ума си отрано.
Сякаш нямаше друго в безцветния филм,
само брадвата, волът... И баба.
Бил си някога спретнат жених и любим,
но останал двубоят за хляба. ...