daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
20 авг. 2022 г., 10:34

Осил 

  Поэзия » Другая
379 5 9

На различни езици говорехме с теб. 

Бе скъперник на думите, дядо.

Срещу делника виеше, сам и свиреп.

А неделите срещаше хладен.

Твоят татко, животът, те беше калил —

(но лишил те от бащино рамо) 

на света да си в лапата остър осил,

да залостиш ума си отрано.

 

Сякаш нямаше друго в безцветния филм, 

само брадвата, волът... И баба.

Бил си някога спретнат жених и любим,

но останал двубоят за хляба.

Бе в очите на хората "опак човек", 

"Панагюрски инат", "темерутин".

И помръкнал бе взорът ти в пътя нелек, 

на мечтите ти покривът — срутен. 

 

Та и нас ни посрещаше смръщен, суров.

А в гласа ти живееше буря. 

Всички мислехме — в теб не вирее любов. 

Но била е превзета от бурен. 

Баба вечно плевеше. С усмивка, с тъга. 

Като нея мечтаех да стана!

А от теб се страхувах почти... Но сега

си ми дваж незатворена рана. 

 

Че не се донаучих зад мрачния лик

да долавям и болките, дядо. 

И да знам, че е грижа на твоя език

да гълчиш, че съм "Улаво, младо!"

Че и ти не научи — след баба съвсем

те овърза в пашкул самотата —

да се радваш на слънцето, новия ден.  

И на детския глъч зад вратата.

© Пепа Петрунова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Суровият живот отглежда сурови на пръв поглед хора. Отвътре са деца, копнеещи за топла дума. Благодаря, че прочетох.
  • Аплодисменти!
  • Маминка (прабаба ми) беше същата. Никога не ни удари, но и никога не ни погали. Всичко, което знам за готвене, зимнина и пр. е от нея.
  • Тук събирателен образ на дядо и прадядо се получи, но точно това имах нужда да кажа - сега ги разбирам. Благодаря!
  • Всички помним поне по един такъв екземпляр - я баба, я дядо... Само че трябва да пораснем, да научим по нещо за и от живота, за да ги разберем.
  • Преди години, някога, когато гледах на хората като на такива и онакива, запомних едни думи от един дядо "Е не можа ли премълчиш!". Сега вече разбирам колко са мъдри, мъдър човек е бил той!
    А ти пишеш прекрасно!
  • Понякога най-сурово изглеждащите хора имат душа от памук.
    Прекрасен стих, Пепи!
  • Външността често ни лъже за душата на хората. Понякога зад суровото лице се крие повече любов, отколкото зад сладникавите и празни физиономии. Благодаря за силната и стойностна поезия, която пишеш.
  • Разтърсващо, приказно, толкова истинско, че ме накара да настръхна докато четях!!! Твоят дядо ще се гордее с теб, Пепи, където и да се намира сега! Думите ти се подчиняват и те обичат, стават послушни и всяка намира най-точното мястото в стихотворната плетка, а това за мен е признак на майсторство и талант, които аплодирам!
    Прегръщам те, очарована от Поезията ти!
Предложения
: ??:??