elenabili (Елена Биларева)
298 2386
Apr 8, 2011, 10:09 AM

Ослепяла мълния 

  Poetry » Love
672 0 14

Видях те в скута на разцъфналата вишна,

където смутни светлосенките се гонят.

Видях те сънен. Спрях се. Спрях да дишам.

Дъхът ми беше глутница от спомени.

 

Стоях пред теб, а коленете ми – от гума.

Усещах борови шишарки под петите си.

А Слънцето изпрати лъч – печална струна

от своята цигулка. И разпитваше

 

с добра наивност, с поглед и безмълвно

кога и как погребах всички празници.

Дарих очи, които виждаха във тъмното

и паяжинния ти нрав, и маловажното.

 

Сега е Цветница, а аз отсякох вишната.

На нейно място нарциси покълнаха.

Отдалечих се и заплаках, ала скришом.

Наблизо падна ослепяла мълния.

 

 

 

© Елена Биларева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??