Видях те в скута на разцъфналата вишна,
където смутни светлосенките се гонят.
Видях те сънен. Спрях се. Спрях да дишам.
Дъхът ми беше глутница от спомени.
Стоях пред теб, а коленете ми – от гума.
Усещах борови шишарки под петите си.
А Слънцето изпрати лъч – печална струна
от своята цигулка. И разпитваше
с добра наивност, с поглед и безмълвно
кога и как погребах всички празници.
Дарих очи, които виждаха във тъмното
и паяжинния ти нрав, и маловажното. ...