Apr 29, 2011, 11:39 PM

Останах без глас 

  Poetry
5.0 / 1
942 0 3

И гласът ми избяга от мен,

та ти ли ще ме обикнеш...

Държах те сякаш във плен,

нормално при шанс да отлитнеш.

 

А заниците вече не плуват.

И сърцето отказва да гледа...

Виждам всички посоки и пътища,

но неподвижно стоя и немея.

© Джули All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • In the forest of my dreams... Sleeps the coolest... ray of rays. As I lay on a low-cut down tree I s...
  • Connected by wires, directed by liars, we live in a web ignoring the spiders... All-seeing eyes ......
  • Thoughts. Overheated moments. Words too plain, words too honest... How can I ever be the same? You s...

More works »