Jan 25, 2015, 2:15 PM

Останах в самотата неразбрана 

  Poetry » Other
512 0 0
Останах в самотата неразбрана,
веселието всеки сподели…
Изглеждах безпристрастна и засмяна,
а всичко в мен дълбаеше следи!
Нуждаех се от рамо на приятел,
от поглед мил, познаваща ръка,
а времето – безмълвен наблюдател,
покриваше с мълчание деня!
И тишината стана неразделна
със моята човешка същина,
мечтите се превърнаха в безделни
и станаха надежди-рутина…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Random works
: ??:??