25 ene 2015, 14:15

Останах в самотата неразбрана 

  Poesía » Otra
517 0 0
Останах в самотата неразбрана,
веселието всеки сподели…
Изглеждах безпристрастна и засмяна,
а всичко в мен дълбаеше следи!
Нуждаех се от рамо на приятел,
от поглед мил, познаваща ръка,
а времето – безмълвен наблюдател,
покриваше с мълчание деня!
И тишината стана неразделна
със моята човешка същина,
мечтите се превърнаха в безделни
и станаха надежди-рутина…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??