mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
Mar 8, 2015, 4:26 PM

Останахте ми ти и любовта 

  Poetry » Love
1230 0 7

Докосна ме... и в този кратък миг

притисна се до мен и ме целуна!

Допрях лице до твоя нежен лик,

а в мене звънна влюбената струна!

 

Ти беше плът от бялата луна,

бе шепота напевен на реката

и галещата в мрака тишина,

която с устни пие светлината!

 

Припламваха в нощта игриви пламъци –

горяха в тях отминали години...

догаряха безмълвните им страници,

а после – самотата си замина!

 

Останахте ми ти и любовта,

немигнала и гола като истина,

когато с теб, прегърнати в съня,

в греха си се събудихме пречистени!

 

През пръстите като вълшебен пясък

изтичаха минутите задъхани...

А изгревът с кристалния си блясък

чертаеше началото на пътя ни!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??