Докосна ме... и в този кратък миг
притисна се до мен и ме целуна!
Допрях лице до твоя нежен лик,
а в мене звънна влюбената струна!
Ти беше плът от бялата луна,
бе шепота напевен на реката
и галещата в мрака тишина,
която с устни пие светлината!
Припламваха в нощта игриви пламъци –
горяха в тях отминали години...
догаряха безмълвните им страници,
а после – самотата си замина! ...