diad011 (Васил Йотов)
232 280
Apr 18, 2016, 6:04 AM

Останал с тишината 

  Poetry » Other
347 0 5

Останал в тишината все нещо ме боли,

когато гледам болката на хората.

В сърцето огън, огън ме гори,

не мога да преборя злобата.

То всичко тръгнало е. Чудя се къде?

Днес всеки прави се на интересен.

На всеки чак до гуша му дойде,

живота става тесен, тесен.

Останал с тишината Аз знам че съм добре,

и болката все някак ще отмине.

Недей пита човече на къде,

сложи в душата си любов и прегърни ме.

В.Й. 16.04.2016г.

 

© Васил Йотов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления за силното стихотворение!
  • Любовната тишина и нейното съществуване ни измъкват от лошото! Житейско послание!
  • Всички се нуждаем от прегръдката на тишината и от рамото на ближния в този окаян свят. А ближния, най-неочаквано, понякога срещаме в лицето на съвършено непознат. Поздрав!
  • Хубаво стихо, Васко! Поздравления!
  • !!!
Random works
: ??:??