diad011 (Васил Йотов)
232 280
18.04.2016 г., 6:04 ч.

Останал с тишината 

  Поезия » Друга
345 0 5

Останал в тишината все нещо ме боли,

когато гледам болката на хората.

В сърцето огън, огън ме гори,

не мога да преборя злобата.

То всичко тръгнало е. Чудя се къде?

Днес всеки прави се на интересен.

На всеки чак до гуша му дойде,

живота става тесен, тесен.

Останал с тишината Аз знам че съм добре,

и болката все някак ще отмине.

Недей пита човече на къде,

сложи в душата си любов и прегърни ме.

В.Й. 16.04.2016г.

 

© Васил Йотов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления за силното стихотворение!
  • Любовната тишина и нейното съществуване ни измъкват от лошото! Житейско послание!
  • Всички се нуждаем от прегръдката на тишината и от рамото на ближния в този окаян свят. А ближния, най-неочаквано, понякога срещаме в лицето на съвършено непознат. Поздрав!
  • Хубаво стихо, Васко! Поздравления!
  • !!!
Предложения
: ??:??