Jun 11, 2008, 9:17 AM

Остани си любов 

  Poetry » Love
854 0 6

 


Тя е тук, до вратата стои,
но не влиза, а само въздиша,
плаче, моли - даже вече крещи,
побелява и пак е момиче.

Уморено присяда отвън,
търпеливо, без срокове чака.
Ще изляза - самотна е там,
а без нея съм крехка и малка.

Ще я викам да влезе при мен -
в моя дом има място за двама.
Остани, дори само за ден,
нелогична бъди, но желана.

Тя е тук, но обръща ми гръб,
с тихи стъпки със мен се прощава.
По-добре си иди като сън,
но любов остани си до края.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??