11 июн. 2008 г., 09:17

Остани си любов 

  Поэзия » Любовная
855 0 6

 


Тя е тук, до вратата стои,
но не влиза, а само въздиша,
плаче, моли - даже вече крещи,
побелява и пак е момиче.

Уморено присяда отвън,
търпеливо, без срокове чака.
Ще изляза - самотна е там,
а без нея съм крехка и малка.

Ще я викам да влезе при мен -
в моя дом има място за двама.
Остани, дори само за ден,
нелогична бъди, но желана.

Тя е тук, но обръща ми гръб,
с тихи стъпки със мен се прощава.
По-добре си иди като сън,
но любов остани си до края.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??