Остарях толкова много. Неусетно почти. Живота сграбчи ме. Надяна ми окова. И в своите клещи ме държи. Косите ми побеляха, а уж било на късмет. Не, това е мъка голяма - поболях се по теб. Бръчки около очите ми има. Постоянно да се мръщя, да плача без глас. А сърцето ти е като гума - взема и изтрива ненужото. Нима това бях аз? Ръцете ми са уморени, вярвящо да се молят на теб. Устните са ми изтощени, да копнеят да бъдат докосвани от теб. И аз се уморих. Изчезнах. Свих се. Заприличах на сянка - без душа. Ето, отново принизих се. Да пиша стихове за теб и любовта.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравче за стихчето!!!