11.06.2007 г., 10:43 ч.

Остарях неусетно почти 

  Поезия
567 0 8
Остарях толкова много.
Неусетно почти.
Живота сграбчи ме.
Надяна ми окова.
И в своите клещи ме държи.
Косите ми побеляха,
а уж било на късмет.
Не, това е мъка голяма -
поболях се по теб.
Бръчки около очите ми има.
Постоянно да се мръщя,
да плача без глас. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Предложения
: ??:??