Остатъчно...

Dec 4, 2007, 11:10 AM

Poetry » Love

5.0 (17)

1316 0 25

Посоките на ветровете спирам,
във дланите ми приютени скрито...
С болезнен стон без дъх примирам,
полепва болката и става... тихо.
Угасналите белези на времето
по острието на греха приспивам...
Във безконечна примка бремето,
закотвя ме... мъгливо стихвам...
Оголено и стенещо е в мислите,
кървящи в непосилие под маските...
Облечени в поредното безсмислие,
размиват се безследно в краските, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Високосният ден
Close your eyes

Ones upon a time someone died. That one was me, so count to three. You can see the rain, you can sme...
The dreamer

He, as always, was a dreamer- wished to reach the stars; he only yearned to be a winner with soul an...
Who are you?

There are many people And few human beings Many who are not brittle And who lack their meanings Many...

More works »