4 дек. 2007 г., 11:10

Остатъчно... 

  Поэзия » Любовная
1202 0 25
 

 

Посоките на ветровете спирам,

във дланите ми приютени скрито...

С болезнен стон без дъх примирам,

полепва болката и става... тихо.

Угасналите белези на времето

по острието на греха приспивам...

Във безконечна примка бремето,

закотвя ме... мъгливо стихвам...

Оголено и стенещо е в мислите,

кървящи в непосилие под маските...

Облечени в поредното безсмислие,

размиват се безследно в краските,

разнищени в съцветие със болката,

горчаща в неизплаканите рани...

И давещите хрипове на воплите

сълзят отровно в разпнатите длани...

Безпаметно и нямо е в придатъка

на сетивата ми, порочно изкривени...

Безименно съшит и сляп остатъкът

от чувствата, без дим изпепелени...

И безпосочно е по пясъчните друми,

преплитащи се в тягостни пространства.

От безлюбовие съблечените думи,

дамгосват ме със мними постоянства...

...

 

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??