Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Oct 6, 2021, 8:28 PM

Oстатъци 

  Poetry » Landscape
302 0 6

Отиде си и този сив дъждовен ден,
на рамото ми плака дълго натъжен,
а после тихо към нощта преля се.
Дали защото бе порой, не дъжд,
разпука се небето изведнъж
и не остана ъгъл ненаквасен,

 

от този тъй бездушен мърляв стар квартал,
внезапно сякаш в капчиците засиял
прекрасна катедрала в сиво-бяло
и скрил мизерията в тъмен кът,
по улиците локвите цъфтят,
остатъци от лято прецъфтяло...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??