May 5, 2015, 12:13 AM  

Оставам 

  Poetry » Other
657 1 0

Ти така и не разбра, че ще остана -

дори след всичките ти многоточия,

след мълчания, след викове и рани, 

след размазаните спомени по слепоочията.

 

И ръката ми ще си стои във твоята,

най-временната ме нарече, но останах.

Изгуби празнотата си във моята,

Аз обич съм и във сърцето ти настанах!

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??