Apr 21, 2009, 7:12 PM

Оставаш без сили 

  Poetry » White poetry
759 0 1
Оставаш без сили
като ме гледаш
как късам листата на розата,
която ми подари.
Беше красива навремето,
когато още държах ръката ти,
а дъхът ти примираше в косата ми.
Щях да я запазя близо до сърцето ми,
натрошена на късчета от теб,
щях да я наблюдавам с възхищение,
колко бодлива е,
а как не ме боли. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънце All rights reserved.

Random works
: ??:??