Оставаш без сили

21 abr 2009, 19:12

Poesía » Versos blancos

768 0 1

Оставаш без сили
като ме гледаш
как късам листата на розата,
която ми подари.
Беше красива навремето,
когато още държах ръката ти,
а дъхът ти примираше в косата ми.
Щях да я запазя близо до сърцето ми,
натрошена на късчета от теб,
щях да я наблюдавам с възхищение,
колко бодлива е,
а как не ме боли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Оставаш без сили

Искате да прочетете повече?

Propuestas