Трима сме, Господи, - аз, ти и Времето.
Влачим хомота, вървим и мълчим.
Ти - с постоянство, аз - с нетърпение,
то между нас като облаче дим...
На Времето никак за нас не му пука -
тича, препуска във тръс и галоп.
Понякога спира, усмихва се глупаво,
брои часовете си, тръгва отново...
Аз съм, която отнася шамарите.
Твоите - че съм на грешното място,
негови - ако съм го изпреварила,
слушайки думи на паднали ангели... ...