Остави ми последния шанс

30.10.2011 г., 17:14 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 26

1103 0 40

Трима сме, Господи, - аз, ти и Времето.
Влачим хомота, вървим и мълчим.
Ти - с постоянство, аз - с нетърпение,
то между нас като облаче дим...
На Времето никак за нас не му пука -
тича, препуска във тръс и галоп.
Понякога спира, усмихва се глупаво,
брои часовете си, тръгва отново...
Аз съм, която отнася шамарите.
Твоите - че съм на грешното място,
негови - ако съм го изпреварила,
слушайки думи на паднали ангели... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Пътят
Въжето от бесилото на Левски

„Нали за нас душата го болеше. Издъхвайки, въздъхнал бе: - Народе????...” Въжето от бесилото на Левс...
Миниатюра

Дресирах болката и птиците накацаха по остриетата на думите. Моят сън потече в океана на нечии възди...
Аз просто искам да те имам

Аз просто искам да те имам, поне за ден, поне за час. Да шепна само твойто име, да чувам само твоя г...

Още произведения »