По-ниско съм от пролетна трева
и по- високо от звездите,
ту буйна като придошла река,
ту огън под жарта притихнал.
Уж радостна съм, а тъжа,
изгарям тръпнеща от мраз
и жадна съм като пресъхнала река,
а извор съм бездънен аз.
А ти какво си...Ти какво:
в гальовна нощ самотен крясък,
изгубено във полета крило,
оставило се на попътен вятър, ...