7.11.2006 г., 16:01 ч.
Оставиш ли се в този плен
По-ниско съм от пролетна трева
и по- високо от звездите,
ту буйна като придошла река,
ту огън под жарта притихнал.
Уж радостна съм, а тъжа,
изгарям тръпнеща от мраз
и жадна съм като пресъхнала река,
а извор съм бездънен аз.
А ти какво си...Ти какво:
в гальовна нощ самотен крясък,
изгубено във полета крило,
оставило се на попътен вятър, ...
и по- високо от звездите,
ту буйна като придошла река,
ту огън под жарта притихнал.
Уж радостна съм, а тъжа,
изгарям тръпнеща от мраз
и жадна съм като пресъхнала река,
а извор съм бездънен аз.
А ти какво си...Ти какво:
в гальовна нощ самотен крясък,
изгубено във полета крило,
оставило се на попътен вятър, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Росица Петрова Всички права запазени
Предложения
-
-
Неизживяната любов, пропусната от теб и мен. По нея аз тъгувам онемял. Посоките ожънати от птици опу...
-
Клада Не заигравай с мен – ще изгориш! Пламъци душата ми терзаят... Ако стихнал огън лумне призори, ...
-
Аз дишам в рими, в стихове изливам това, което вдън душата пазя. Понякога е светло и красиво, поняко...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
