sofaford (Софиян Фордунков)
6 8
Oct 9, 2007, 2:44 PM

Острие 

  Poetry
715 0 2
 

За съвършенството на Острието аз си мисля,

разсича възли то, любов и плът,

след мерене безброй, последна мярка се явява,

отсичайки почти тъй крайно, тъй както може само Бог.


Живота на човек то може да прекъсне,

или в земята риейки начало ново да положи,

проблемът да реши и нова плоскост да представи,

насичйки големия проблем на малки стъпала,

използвайки които, полека всеки връх ще изкачим.


Перфектно острие е туй, което аз си търся,

с замах внезапен то да съди,

предел да сложи, отреже сънища и блянове,

до същността тъй бързо да достигне,

че моите очи да да видят и прогледнат.

Баланс във всяко дело то да бъде,

поравно всичко да дели.


Така, кога редът ви дойде,

от вас респект и мир Резецът ще очаква,

под Него или с Него премереното отрежете.

© Софиян Фордунков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??