За съвършенството на Острието аз си мисля,
разсича възли то, любов и плът,
след мерене безброй, последна мярка се явява,
отсичайки почти тъй крайно, тъй както може само Бог.
Живота на човек то може да прекъсне,
или в земята риейки начало ново да положи,
проблемът да реши и нова плоскост да представи,
насичйки големия проблем на малки стъпала,
използвайки които, полека всеки връх ще изкачим.
Перфектно острие е туй, което аз си търся,
с замах внезапен то да съди,
предел да сложи, отреже сънища и блянове,
до същността тъй бързо да достигне,
че моите очи да да видят и прогледнат.
Баланс във всяко дело то да бъде,
поравно всичко да дели.
Така, кога редът ви дойде,
от вас респект и мир Резецът ще очаква,
под Него или с Него премереното отрежете.
© Софиян Фордунков Всички права запазени