На Съпругата ми
Прашинка във безкрая е Човек...
Истината търсещ сред хаос и звезди...
Пътища без край създава и гради...
връх на пирамидата, наречена Живот...
на Боговете смъртни... вечен Гроб...
Ала днес присмивам му се АЗ...
Стига вече гордост и опиянение...
Живота е вик, а НЕ забавление...
а Вселената е Океан от мълчание...
имаща за себе си основание...
да същестува изначално сега и преди... ...