Острие на Мига...

30 ago 2007, 15:31

Poesía

703 0 3

На Съпругата ми

Прашинка във безкрая е Човек...

Истината търсещ сред хаос и звезди...

Пътища без край създава и гради...

връх на пирамидата, наречена Живот...

на Боговете смъртни... вечен Гроб...

Ала днес присмивам му се АЗ...

Стига вече гордост и опиянение...

Живота е вик, а НЕ забавление...

а Вселената е Океан от мълчание...

имаща за себе си основание...

да същестува изначално сега и преди...

докато Човека на всичко измени...

и превърне се в поредния бръснач...

на идеи, блянове и богове... Палач...

Острие на Мига...

създало...

Вечността.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

INTI (Аматерасу )

2007-09-12T09:44:52+03:00

Първите два стиха са изключително стойностни,олицетворяващи вечната истина,с изключение може би на това че боговете са безсмъртни и че човешкият живот е техният гроб,не знам какво точно си имал в предвид с думата "смъртни"?Намери ли себе си сред този хаос от звезди или от сиянието им далечно те боли?
Какво точно влагаш в думичката "измени", защото често я използваш? Измяната е път в грешната посока,и ако човека е изменил на божественото тогава има смисъл написаното от теб, но ако си вложил друг смисъл в думите тогава почерняш красотата на човешкия лик,не всеки е палач на бляновете и идеалите, това е свободен избор.
Aneta_kz (Анета)

2007-08-30T17:57:24+03:00

Много хубаво, Пламен!
Поздрави!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-08-30T15:41:44+03:00

Пак казвам - щастлива съпруга.Вечна и свята.