Mar 6, 2009, 8:54 AM

Острието на греха 

  Poetry » Other
1353 0 26
Не можеш да обичаш на инат,
преструвката задъхана личи,
защото истинското в този свят
завинаги остава да блести.
Дори да лъжеш вътрешното Аз,
че времето лекува горестта,
отново идва тайнственият глас
и връща те при старата съдба.
Не можеш да живееш за мига
и да отричаш стойностния ход,
защото острието на греха
пронизва непокорния живот. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Random works
: ??:??