Островитянино

Aug 6, 2008, 1:06 PM

Poetry » White poetry

711 0 0

На остров далеч от света,
поведена от призрачен,
несъществуващ фар,
пристан на края на света.
Ветрове ме брулят през лицето,
сълзите се пресушват,
надявам се пътуването
да има цел, за отдавна забравените.
Хоризонтът се превръща
в тънка линия
от полет на снежнобял гълъб.
Само споменът остава присъдата му. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Островитянино

Want to read more?

Random works