Островитянино

6.08.2008 г., 13:06 ч.

Поезия » Бели стихове

712 0 0

На остров далеч от света,
поведена от призрачен,
несъществуващ фар,
пристан на края на света.
Ветрове ме брулят през лицето,
сълзите се пресушват,
надявам се пътуването
да има цел, за отдавна забравените.
Хоризонтът се превръща
в тънка линия
от полет на снежнобял гълъб.
Само споменът остава присъдата му. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Островитянино

Искате да прочетете повече?

Предложения