Тя бродеше тихо по морския пясък,
вълните я плискаха грациозно, едва,
докосващи влюбено нозете й с плясък,
примамливо шепнещи: "При нази ела!"
Тя скиташе тъжна по морския пясък,
вперила поглед в хоризонта далечен,
единствено виждаща лунния блясък,
скръбно навяващ й спомен болезнен.
В миг на безумие в морето навлезе –
спокойно, танцувайки сякаш с вълните,
като сирена прекрасна се бавно понесе,
търсеща бленувания остров на мечтите.