1 sept 2007, 20:19

ОСТРОВЪТ НА МЕЧТИТЕ 

  Poesía
825 0 9

Тя бродеше тихо по морския пясък,

вълните я плискаха грациозно, едва,

докосващи влюбено нозете й с плясък,

примамливо шепнещи: "При нази ела!"

 

Тя скиташе тъжна по морския пясък,

вперила поглед в хоризонта далечен,

единствено виждаща лунния блясък,

скръбно навяващ й спомен болезнен.

 

В миг на безумие в морето навлезе –

спокойно, танцувайки сякаш с вълните,

като сирена прекрасна се бавно понесе,

търсеща бленувания остров на мечтите.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Напевен прочит!
    Браво, мила!
  • Благодаря и на теб, Соня Поздрави
  • Браво!Страхотна си!Заслужено 6 от мен
  • Благодаря ти, Любослава Следващият път като ме видиш се обади, защото аз мисля, че не те познавам за съжаление. Приятни минути ти желая в този сайт
  • Не се чувствай като разкрита, дори не работя за интерпол Просто те знам, толкова мн пъти съм те виждала след като завърши и ако бях наясно с поезията ти тогава, щях да те поздравя лично за това.
  • Хаха, някой ме е разкрил Привет на съгражданката ми и благодаря за комплимента
  • Една талантлива възпитаничка на СОУ "Бачо Киро". Поздрави, Ина!
  • Благодаря ти, Маги Ще продължим да ги търсим, защото в противен случай животът ни би бил празен и безсмислен. Топли прегръдки от мен и целувки
  • Търсещи мечтите - такива сме си. С обич, Марина.
Propuestas
: ??:??