Dec 17, 2018, 11:00 PM

Освен бодлите, нищо свое нямам 

  Poetry » Phylosophy
1425 21 19
Омръзна ми да бъда таралеж,
ала не знам как друго и да бъда.
Бодлите, казват, ставали на скреж,
щом изтече на времето присъдата.
Бодлите са минирано поле…
Тиктакащи минути разстояние,
които се превръщат в часове
със всяка драскотинка или рана.
Бодлите са намръщения страж
на липсващи от много време чувства.
Каква ли полза, има от това ?
Да се подпира туй, което рухва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева All rights reserved.

Random works
: ??:??