Освен бодлите, нищо свое нямам 

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

• Burns

  2018-12-22T14:15:59+02:00
  Интересно! Поздрав!
• vega666 (Младен Мисана)

  2018-12-22T14:13:40+02:00
  Внушителна образност постигаш, Доче. Поздравление! Но точно ти си тази, която има толкова много качества, че именно заради тях бодлите ще останат извън полезрението.
• Ve2666 (Василка Ябанджиева)

  2018-12-22T07:11:39+02:00
  Поздравления! Днес без бодли не може да се живее!
• Plevel (Силвия Илиева)

  2018-12-18T22:07:32+02:00
  Прегръдка!
• Иржи (Ирина Филипова)

  2018-12-18T20:24:58+02:00
  Ако не бяха необходими бодлите,природата нямаше да ги сложи....А като метафора...почти всички мисли ми харесват ,най-вече "бодлите са прикритие на липси"....Страхотно изразено съдържание,Доче!
• DochkaGeorgieva (Дочка Г)

  2018-12-18T19:34:18+02:00
  Моите почитания, Довереница!
• Plamen-Ognqnov (Исмаил Али)

  2018-12-18T16:48:19+02:00
  Аплодисменти!
• Веси_Еси (Еси)

  2018-12-18T15:50:25+02:00
  Поне имаме бодли! А това е много по-добре отколкото да сме "почти еднакви със измамата", нали? Великолепен стих, както винаги, Доче! Страхотна си!
• yotovava (Валентина Йотова)

  2018-12-18T12:22:45+02:00
  Ти си Довереница, силна поезия!
• щураче (любимка)

  2018-12-18T12:17:54+02:00
  Бодлите са хубаво нещо. Има ли бодли, значи няма скрити остриета
• Patrizzia (Надежда Ангелова)

  2018-12-18T10:54:12+02:00
  Бодли? С душа съм-игленик.
  И смело и със обич те прегръщам.
  И в кратък и магичен миг,
  в звезди кръвта покапала превръщам...
• RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

  2018-12-18T10:07:11+02:00
  Много искрено! Толкова конкретно и в детайли! Тъжно е, но нали затова са бодлите - да се изолираме и от тъгата! Много, много ми хареса!
• tanq_mezeva (Таня Мезева)

  2018-12-18T09:58:06+02:00
  Невероятна стих, мила Дочи! Прегръщам те, макар и с бодли, защото знам, че те за приятели не бодат!
• Самодива (Вики)

  2018-12-18T08:25:24+02:00
  Смелост и честност, със себе си и с другите! Браво, невероятна си!
• pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  2018-12-18T08:13:24+02:00
  Не- ве- ро- ят- на сииииии! Такова удоволствие ми носят стиховете ти, Доче!
  Искам да те прегърна, бодилче миличко!
  Усмихни душичката си!
• Петър1 (Петър Димитров)

  2018-12-18T07:06:42+02:00
  Тъжно звучи. Истинско, но - тъжно.
  Имаш и думите, а те не са бодли а - светулки.
  И много още са..
• LiaNik (И.К.)

  2018-12-18T05:53:10+02:00
  Премяната от тези острички Бодли, тук-там се свили на места , не сваляй! Те са онези неписани житейски истории, заради които на мястото на дупка от стрела, бодилче има, за да пази и разказва за това.
  Поздрави от мен Доче! Прегръщам го и си го поставям в любими!
• линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  2018-12-18T01:20:04+02:00
  Стихотворение за четене и препрочитане. Доче, нека просто кажа: От все сърце - Благодаря!
• Ranrozar (Стойчо Станев)

  2018-12-18T00:43:23+02:00
  Толкова "бодливо" признание, че чак ме накара да усетя болката на доверието...
  Наистина само силните натури го могат:да отстояват своите мечти и желания и да държат на любовта по един неподражаем стил!
  Моите почитания, Довереница! И весели Коледни и новогодишни празници!