Осветени кътчета нежност
Осветени кътчета нежност
Една мъничка грешка, самотна мечта:
чертаят валежи по вятъра.
Не позна ли у мен като лъч любовта,
не намери ли в мен неизпятото?
Не поиска ли моя безструнен живот?
Тази нота е още в душата ми.
Всяка нощ за деня ми е мрачен отвор
и пролука - за тъничко щастие.
По пътеки от въздух и облачен цвят
почерняват до птици надеждите.
Съвършено красиво и нежно довян...
с пъстри листи сезони отглеждате.
Но в сърцето ми има порой от звезди
и в усмивка търкалям луните си.
Благодарност и вяра в цъфтеж на следи.
(Пианистите сред планините си.)
© Йоана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
"Но в сърцето ми има порой от звезди
и в усмивка търкалям луните си. "
Красиво е!
И пишеш все по-добре... -
"Благодарност и вяра в цъфтеж на следи".Впечатли ме!
-
"Не поиска ли моя безструнен живот?"
Въпрос, който търси съпричастен жест!
Чудесно попадение! Всеки от нас би питал и търсил... -
Пишеш прекрасно и със свой почерк, а си само на 22! Дори не мога да си представя до къде би достигнал талантът ти във времето, защото знам, че ще продължиш да го развиваш. Браво, Йоана!
-
Винаги съм се впечатлявал от умело подбраните ти заглавия, Йоана. Те не са само избор на ефектността, но са свързани органически с текста. Ето и тук - предпоследният куплет се дешифрира с помощта на заглавието. За мен това е поредното ти впечатляващо стихотворение - неподражаемо твое. Финалният - чисто фееричен куплет е прякото доказателство. Но ще цитирам още:
"Не поиска ли моя безструнен живот?
Тази нота е още в душата ми.
Всяка нощ за деня ми е мрачен отвор
и пролука - за тъничко щастие."
Тук съзирам прелестна диалектика: нощ - мрачен отвор (ин) vs пролука - за мъничко щастие (ян).
Лирическата възприема своята "самотна мечта" като "една мъничка грешка". Тя е била предадена от припознатия си любим, който не се е оказал на висотата да оцени съкровеното в душата й:
"Не позна ли у мен като лъч любовта,
не намери ли в мен неизпятото?"
Поезия, която не може да се забрави. Поезия, която нанася рани! Поздравявам авторката за великолепното й стихотворение! -
Много е хубаво, а финалният куплет е като ,,нота в душата и лъч любов,, на лирическата! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
vega666 (Младен Мисана), много се радвам на подробния ти прочит. Само с едно ще поспоря - мечтите не са грешки, те са това, което ни прави живи, поне за мен е така!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова), много благодаря за милите думи.
Ranrozar (Стойчо Станев), наистина...
Gavrail45 (Гавраил Йосифов), радвам се, че хареса най-много това редче
Anita765 (Ани Монева), много се радвам, че намери красота тук.
palenka (Пепи),