Sep 28, 2007, 8:26 AM

Осъдена 

  Poetry
676 0 10
И тя пишеше свойта присъда...

Гласът във гърдите замираше...
И нито дума в пространството...
А в очите никой вече не чете...
Единствено той беше някога...
Но той тръгна,
а тя пише свойта присъда...
И дращи силно по листа със затъпения молив...
И сълзи на гняв замъгляват ума й...
Но смисъл няма
и тя го знае...
И в болка сърцето се свива...
Ръцете безпомощно се отпускат
и плач гърдите раздира...
И самота стените поглъща...
Пламъкът на свещта се заклаща
и после изчезва...

Моливът отдавна не дращи по листа...
Тя е написала свойта присъда...

© Александра Михалева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??