И тя пишеше свойта присъда...
Гласът във гърдите замираше...
И нито дума в пространството...
А в очите никой вече не чете...
Единствено той беше някога...
Но той тръгна,
а тя пише свойта присъда...
И дращи силно по листа със затъпения молив...
И сълзи на гняв замъгляват ума й...
Но смисъл няма
и тя го знае...
И в болка сърцето се свива... ...