Jan 21, 2012, 5:46 AM

Осъдени 

  Poetry » Other
722 0 3

                  Осъдени

Душата ми, разпъната на кръст,
все още вярваща във новолуния,
на приказни видения в съня,
препъна се във стегнатия възел.
Усетих примка около врата,
охлузено, въжето се озъби.
Прозрях в безвремието на мига -
по-тежка на палача е присъдата!
Не трепне ли коравата ръка -
тя, неговата, до живот ще бъде!

© Таня Ив All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??