Осъдени
Душата ми, разпъната на кръст,
все още вярваща във новолуния,
на приказни видения в съня,
препъна се във стегнатия възел.
Усетих примка около врата,
охлузено, въжето се озъби.
Прозрях в безвремието на мига -
по-тежка на палача е присъдата!
Не трепне ли коравата ръка -
тя, неговата, до живот ще бъде!
© Таня Ив Todos los derechos reservados